наманювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
[розм.]
Словник відмінків
Інфінітив | нама́нювати | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | нама́нюймо | |
2 особа | нама́нюй | нама́нюйте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | нама́нюватиму | нама́нюватимемо, нама́нюватимем |
2 особа | нама́нюватимеш | нама́нюватимете |
3 особа | нама́нюватиме | нама́нюватимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | нама́нюю | нама́нюємо, нама́нюєм |
2 особа | нама́нюєш | нама́нюєте |
3 особа | нама́нює | нама́нюють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
нама́нюючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | нама́нював | нама́нювали |
жін. р. | нама́нювала | |
сер. р. | нама́нювало | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
нама́нювавши |