набуравити 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | набура́вити | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | набура́вмо | |
2 особа | набура́в | набура́вте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | набура́влю | набура́вимо, набура́вим |
2 особа | набура́виш | набура́вите |
3 особа | набура́вить | набура́влять |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | набура́вив | набура́вили |
жін.р. | набура́вила | |
сер.р. | набура́вило | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
набура́вивши |