набавити 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | наба́вити | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | наба́вмо | |
2 особа | наба́в | наба́вте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | наба́влю | наба́вимо, наба́вим |
2 особа | наба́виш | наба́вите |
3 особа | наба́вить | наба́влять |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | наба́вив | наба́вили |
жін.р. | наба́вила | |
сер.р. | наба́вило | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
наба́влений | ||
Безособова форма | ||
наба́влено | ||
Дієприслівник | ||
наба́вивши |