картелювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного і доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | картелюва́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | картелю́ймо | |
2 особа | картелю́й | картелю́йте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | картелюва́тиму | картелюва́тимемо, картелюва́тимем |
2 особа | картелюва́тимеш | картелюва́тимете |
3 особа | картелюва́тиме | картелюва́тимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ (МАЙБУТНІЙ) ЧАС | ||
1 особа | картелю́ю | картелю́ємо, картелю́єм |
2 особа | картелю́єш | картелю́єте |
3 особа | картелю́є | картелю́ють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
картелю́ючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | картелюва́в | картелюва́ли |
жін. р. | картелюва́ла | |
сер. р. | картелюва́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
картельо́ваний | ||
Безособова форма | ||
картельо́вано | ||
Дієприслівник | ||
картелюва́вши |