зістарити 1 значення

-1-
дієслово доконаного виду
[розм.]

Словник відмінків

Інфінітив зіста́рити
  однина множина
Наказовий спосіб
1 особа   зіста́рмо
2 особа зіста́р зіста́рте
МАЙБУТНІЙ ЧАС
1 особа зіста́рю зіста́римо, зіста́рим
2 особа зіста́риш зіста́рите
3 особа зіста́рить зіста́рять
МИНУЛИЙ ЧАС
чол.р. зіста́рив зіста́рили
жін.р. зіста́рила
сер.р. зіста́рило
Активний дієприкметник
 
Пасивний дієприкметник
зіста́рений
Безособова форма
зіста́рено
Дієприслівник
зіста́ривши