забуркотати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
[розм.]
Словник відмінків
Інфінітив | забуркота́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | забуркочі́мо, забуркочі́м | |
2 особа | забуркочи́ | забуркочі́ть |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | забуркочу́ | забурко́чемо, забурко́чем |
2 особа | забурко́чеш | забурко́чете |
3 особа | забурко́че | забурко́чуть |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | забуркота́в | забуркота́ли |
жін.р. | забуркота́ла | |
сер.р. | забуркота́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
забуркота́вши |