десикативний 1 значення
-1-
прикметник
Словник відмінків
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | десикати́вний | десикати́вна | десикати́вне | десикати́вні |
родовий | десикати́вного | десикати́вної | десикати́вного | десикати́вних |
давальний | десикати́вному | десикати́вній | десикати́вному | десикати́вним |
знахідний | десикати́вний, десикати́вного | десикати́вну | десикати́вне | десикати́вні, десикати́вних |
орудний | десикати́вним | десикати́вною | десикати́вним | десикати́вними |
місцевий | на/у десикати́вному, десикати́внім | на/у десикати́вній | на/у десикати́вному, десикати́внім | на/у десикати́вних |